5 прилики между коучинга и месенето на козунаци

За всеки Великден меся много козунаци и подарявам почти 80% от тях. Работата с тесто ми доставя едновременно удоволствие и удовлетворение (от резултата), а и освен това колкото и обсурдно да звучи ме отморява, защото се наслаждавам на всеки един момент от процеса. По същия начин в работата ми като коуч смислеността идва от резултата, за постигането на който аз съм подкрепила клиента си.

В този ред на мисли извеждам първата прилика – удовлетворение от работата/резултата.

 

Ще ви помоля сега да си представите, че пред вас един до друг има два монитора – на единия можете да видите пекар, който подготвя работния си плот с необходимите за козунаците съставки – брашно, захар, мая, ванилия, сурови ядки, стафиди, яйца и естествено – мляко, олио, мас или масло, ром (за накисване на стафидите). На другия монитор виждате двама души, седнали един до друг и потънали в задълбочен разговор… Какво е общото между двете сцени, бихте се попитали – в случая това е подготовката. От тук извеждам и втората прилика – пекарят предварително си подготвя всички продукти, необходими му за приготвянето на козунаците. Клиентът предварително формулира „заявка“ или тема, която ще изследва по време на коучинг сесията.

Втора прилика – предварителна подготовка.

Сега искам да обърна вниманиeто ви върху третата прилика – подходящата среда.

Каква е тя за месенето на козунаци – топлината в стаята, изключването на течение, което би могло да охлади тестото и да попречи на втасването. Можем да добавим и начина на печене, както и качеството на самата фурна.

Правейки неестествения паралел между на пръв поглед несравними процеси, какво означава подходяща среда за коучинг сесия, така че да имаме резултат… Целта на всяка една коучинг сесия е клиентът да достигне онова ниво на осъзнатост, на което е готов към настоящия момент и изследвайки собствените си ресурси да открие тези решения на казуса си, така че да ги приложи успешно. В случая безпристрастното при-със-твие на коуча и умението му да слуша на много дълбоко ниво са условието за осигуряване на такава подходяща среда, в която през точните въпроси и без никакви съпротиви клиентът да намери подходящите за него отговори. Защо е работещ коучингът и как се обвързва с отсъствието на съпротиви ще ви разкажа в следващата блог статия. Други характеристики на подходящата за коучинг среда са доверието между коуча и клиента, както и сигурността/безопасноста, която му е нужна, за да стигне осъзнатостта, за която писах по-горе.

Четвърта прилика – любов.

 

В Библията апостол Павел казва: „Ако любов нямате, нищо не сте!“ За да си добър пекар, както и за да бъдеш добър коуч едно от условията е да обичаш това, което правиш, да му отдаваш цялото си време, за да ставаш все по-добър и освен това да обичаш хората ей така – по принцип, заради самото обичане, заради това, че искаш дните ти да бъдат изпълнени със смисъл и радост.

Пета прилика – удовлетворяване на собствените потребности.

Последната прилика е валидна за всяка една професия и все пак не всяка, избрана от нас е призвание.  Необходимостта да бъдем себе си е една от екзистенциалните човешки потребности, т.е. да разберем за какво сме приз(о)вани. Удовлетворяването й води до осъзнато живеене на живота ни, изпълнено със съзнателни избори – да бъдем себе си, да бъдем щастливи, да има споделеност в дните ни и не на последно място всичко това да е изпълнено с нашето собствено разбиране за смисъл.

В този ред на мисли какви потребности удовлетворявам с приготвянето на козунаци – наслаждавам се на процеса, използвайки ръцете си (антистрес техника срещу психическата и емоционалната умора). Творя, създавам и виждам разултата (при това сравнително бързо). Щастлива съм от това, че приятелите, на които съм подарила козунаците са зарадвани от мен и си хапват с охота вкусния домашен козунак.

Бъдете и останете търсачи и откриватели!

А с коучнига? – екзистенциалната за мен потребност – да помагам и да подкрепям хората да се развиват – това е именно потребността, чието удовлетворение ме изпълва с най-голям смисъл и щастие.

– Не само затова, че съм намерила нещото, за което съм призвана, но най-вече заради щастието да съм жива и способността ми да се радвам, както на успехите на всички хора, до които се докосвам, така и на слънчевите лъчи, които огряват лаптопа ми, докато работя.

*Снимките, илюстриращи процеса на месене на козунаци в статията, са авторски.

Бъдете и останете търсачи и откриватели!

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Полезна ли беше статията ?

5/5